the interrupting potato
прогнозата - двудневен топъл дъжд.
езикът ми се губи (даже не думите), страшничко е.
разказвала ли съм историята за нощните пеперуди и белия гълъб на границата с турция? днес успях с нея да разсмея колегата, докато местехме смалената до джобен размер колекция от фотографии на незнамсикой музей. кожата на ръцете ми е суха заради тази библиотека, заради боята на металните шкафове и острите им ръбове. и все пак петък сутрин - след неприлично малко сън и неприлично тъпа дискусия в час по (много кавички) moral reasoning - много се смея, сядаме на удобните столчета с колелца, набираме скорост и се спускаме по коридора между книгите от африка, азия, австрия, балтика, великобритания, канада.. по азбучен ред към отсрещната стена.