Стефан Иванов

да те хване селинджър / да не те пусне

Posted by admin - 09/02/10 at 10:02:21 am

за първи път прочетох спасителят в ръжта
преди осем или девет години
бях на планина с родителите ми
и с още десетки познати и приятели
с които
си устройвахме тенис турнири
правехме гигантски барбекюта в двора на комплекса
който тогава все още беше военен
а ние бяхме със симпатичните генерали от ввс -
те така и не се забъркаха с политика
бяха строги и принципни хора
един от тях наби журналист
който ругаеше адски грубо дете на 5-6 години
на тенис кортовете на цска

книгата ми беше дало момичето с което тогава излизах
по-късно тя щеше да ми каже по телефона
докато бях на море
че нещо повече няма да излизаме заедно
по същия начин

като си мисля за това
се сещам че доста преди да прочета тази книга
а и много други
ми се е драйфало
изпитвал съм страх и
гнус
от малките затворени при това и смачкани кашони
каквито представляват повечето хора
в тях рядко се съхранява нещо ценно
те трудно се променят
не подлежат на рециклиране

кашоните няма как да излязат от себе си
затова се затрупват с праха който ги покрива
все повече и повече
замъглява дупките наместо очи
погледът става не стъклен а толкова плътно запрашен
че не вижда нищо
мътна пелена го покрива
и тя не пропуска светлина учудване цветя
или друг човек
ориентира се по навик и инстинкт в живота
иска да яде да диша и да спи

другото е прах и камуфлаж

страх и гнус ме е
от фалшивите им картонени усмивки
от кариерите визитките връзките презрението им
от покупките етикетите мизерията им
от двойните им стандарти
от сантименталното им разбиране и симпатия
които нямат никакво покритие
освен тъпунгерските им думи подпечатани с кимане

гнус
от вялата им любов
от агресивната им ирония
от тлъстото им самодоволство егоизъм и незнание
от посредствеността малодушието бездарието и безочието им
от това че не знаят какво има в ъгъла на усмивката
или в тайната вътрешна кутийка на някого
от това че са склонни да заличат самата мисъл
че такова знание съществува
или че опитът за достигането до него си струва

гнус
от грандиозната воля за присмехулно омаловажаване
на звездите живота усилията самотата
и перверзното прилагане на всеобщо снизяване

гнус
от това че нямат любопитство
или ако имат то е малко и тесногръдо
от отказа им да бъдат нещо повече за себе си
и повече за някой друг
от лесните присъди които раздават
за хора постижения произведения
които са оставили картон навик удобство уют и лесен път
и са толкова повече от пресметлив нагъл кашон
че даже може да си помислиш че е човек

всъщност нещата не са толкова прости и черни
всеки е в правото си да се дави и да плува
както може и иска
в личното си житейско море
в което често дори не се е натикал сам
а са го хвърлили във водата
оставен единствено на себе си
и на собствените си усилия

вирусът на разочарованието и на погнусата
също е лечим
и не е постоянно под кожата
но понякога това няма значение
защото животът не е само забавление
не е в кавички не е виц не е намигане
не е игра на думи не е басня не е притча
не можеш да го разкараш
или просто да го преживееш
със спокойствие и смирение

случва се
да ходиш пушиш пиеш сам
да мълчиш като мъртвец
без нищо да може да те успокои
случва се дори да угасне
желанието
за невъзможен свят без смотаното безумие на настоящия
за място
в което невъздържаните прояви
на въображение искреност свобода и страст не са изключение
в което кашоните не си разменят суха хартия
а горят от живот
или не за свят
а дори за един-единствен човек
който е жител на подобна земя
и местните обичаи не са му чужди

понякога и тази мисъл изчезва
и не остава много какво да се направи

освен да се спи
и да се влееш насън в потока
който допреди малко си отричал
и който толкова си мразил
колкото си и съжалявал
и някак обичал

или пък напротив
да се опиташ никога да не го правиш
да се опиташ поне да запазиш нещо
от онзи невъзможен свят

това си мисля в момента
гледам корицата на
спасителят в ръжта

тази книга не би могла да се пъхне
в някои кашони
които понякога минават за глави

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search