Стефан Иванов

20 дни по-късно

Posted by admin - 02/12/09 at 05:12:05 pm

точно преди толкова беше премиерата
на списъци
последната ми засега книга с поезия

събудих се сутринта
изкъпах се
отлепих жълтите листчета
от синия гардероб

отидоха си
едно по едно

сън
храна
запълване
близост
пречистване
премиера
преодоляване

застинаха с облекчение
върху бюрото ми
убедени че са помогнали

на обяд
разтворих фервекс на баща ми

отидох в бнр
в предаването на силвия чолева

ходих пеша до там
с надута музика в ушите
били айдъл и рейдиохед

догледах moon
не ми хареса толкова
колкото исках

към пет часа излязох
взех такси до народна библиотека
в задръстванията изслушах
как водещ на спортно предаване
се подиграва
на футболисти на хора излезли без чадър
на колегите си

бях дошъл прекалено рано в клуба

нагласих си маса за лаптопа
вързах го с пулта
пробвах микрофона
пуснах парчетата които си бях избрал
alberto balsalm на афекс туин
основната тема от get carter с майкъл кейн
четири неща от до последен дъх
nica’s dream на хорас силвър
и две теми от californication с дейвид духовни

хората идваха бавно
един по един
или на малки групи
бяха приятели познати непознати
мили любезни мълчаливи честни
страхотни

изненадах се да видя някои
изненадах се и да не видя други

подариха ми пура клонки листа
химикалка със сперматозоиди
изтъкан разредител за книги от котел

подариха ми и нещо друго след това

след думите на издателя
и след началната музика от фактотум

нормално е в театър или в обикновена зала
хората да слушат поезия
но в бар има усложнения
шум цигари питиета разговори

изключително бях благодарен на хората в бара
че изслушаха 25 стихотворения
които дори не бяха разредени от кратките тракове
на макс рихтер рейдиохед кристин асбьорнсен
и найтмерс ън уакс
които бях предвидил
защото батерията на лаптопа ми падна
а контактът към който е бил включен
явно не е работел

след края на четенето и смяна на контакта

пусках още музика
бейрут
нат кинг коул
пи джей харви
нова генерация
насекомикс
ролинг стоунс
пълп

накрая
отидох в апартамента
също както на 17 декември 2004
след първата ни обща премиера
с тома момчил и радослав

пих медовина
ядох торта
изслушах купищата истории
на човек който обичам да наблюдавам
как говори с убедителна арогантност

тръгнах си
преди да заспя на червения диван
от неподражаема и добра умора

тогава
и през следващите дни
бях ужасно развълнуван
и благодарен

искам да благодаря на хората
които ми помогнаха
и за книгата корицата бързото й издаване
и за подкрепата преди и след това
и читателска и приятелска и медийна

искам да благодаря и на хората
които ме изтърпяха от един момент нататък
от около септември
или още от юли
или въобще открай време
от години
край себе си

не се сърдя на хората които не ме изтърпяха
извинявам се че съм ги притеснил или обидил

на всички съм благодарен
и съм благодарил лично
по един или друг начин

надявам се да има още дни
за други книги и за бъдещи благодарности

No Comments yet

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Sorry, the comment form is closed at this time.

Search