Стефан Иванов

да те хване селинджър / да не те пусне

Posted by admin - 09/02/10 at 10:02:21 am

за първи път прочетох спасителят в ръжта
преди осем или девет години
бях на планина с родителите ми
и с още десетки познати и приятели
с които
си устройвахме тенис турнири
правехме гигантски барбекюта в двора на комплекса
който тогава все още беше военен
а ние бяхме със симпатичните генерали от ввс -
те така и не се забъркаха с политика
бяха строги и принципни хора
един от тях наби журналист
който ругаеше адски грубо дете на 5-6 години
на тенис кортовете на цска

книгата ми беше дало момичето с което тогава излизах
по-късно тя щеше да ми каже по телефона
докато бях на море
че нещо повече няма да излизаме заедно
по същия начин

като си мисля за това
се сещам че доста преди да прочета тази книга
а и много други
ми се е драйфало
изпитвал съм страх и
гнус
от малките затворени при това и смачкани кашони
каквито представляват повечето хора
в тях рядко се съхранява нещо ценно
те трудно се променят
не подлежат на рециклиране

кашоните няма как да излязат от себе си
затова се затрупват с праха който ги покрива
все повече и повече
замъглява дупките наместо очи
погледът става не стъклен а толкова плътно запрашен
че не вижда нищо
мътна пелена го покрива
и тя не пропуска светлина учудване цветя
или друг човек
ориентира се по навик и инстинкт в живота
иска да яде да диша и да спи

другото е прах и камуфлаж

страх и гнус ме е
от фалшивите им картонени усмивки
от кариерите визитките връзките презрението им
от покупките етикетите мизерията им
от двойните им стандарти
от сантименталното им разбиране и симпатия
които нямат никакво покритие
освен тъпунгерските им думи подпечатани с кимане

гнус
от вялата им любов
от агресивната им ирония
от тлъстото им самодоволство егоизъм и незнание
от посредствеността малодушието бездарието и безочието им
от това че не знаят какво има в ъгъла на усмивката
или в тайната вътрешна кутийка на някого
от това че са склонни да заличат самата мисъл
че такова знание съществува
или че опитът за достигането до него си струва

гнус
от грандиозната воля за присмехулно омаловажаване
на звездите живота усилията самотата
и перверзното прилагане на всеобщо снизяване

гнус
от това че нямат любопитство
или ако имат то е малко и тесногръдо
от отказа им да бъдат нещо повече за себе си
и повече за някой друг
от лесните присъди които раздават
за хора постижения произведения
които са оставили картон навик удобство уют и лесен път
и са толкова повече от пресметлив нагъл кашон
че даже може да си помислиш че е човек

всъщност нещата не са толкова прости и черни
всеки е в правото си да се дави и да плува
както може и иска
в личното си житейско море
в което често дори не се е натикал сам
а са го хвърлили във водата
оставен единствено на себе си
и на собствените си усилия

вирусът на разочарованието и на погнусата
също е лечим
и не е постоянно под кожата
но понякога това няма значение
защото животът не е само забавление
не е в кавички не е виц не е намигане
не е игра на думи не е басня не е притча
не можеш да го разкараш
или просто да го преживееш
със спокойствие и смирение

случва се
да ходиш пушиш пиеш сам
да мълчиш като мъртвец
без нищо да може да те успокои
случва се дори да угасне
желанието
за невъзможен свят без смотаното безумие на настоящия
за място
в което невъздържаните прояви
на въображение искреност свобода и страст не са изключение
в което кашоните не си разменят суха хартия
а горят от живот
или не за свят
а дори за един-единствен човек
който е жител на подобна земя
и местните обичаи не са му чужди

понякога и тази мисъл изчезва
и не остава много какво да се направи

освен да се спи
и да се влееш насън в потока
който допреди малко си отричал
и който толкова си мразил
колкото си и съжалявал
и някак обичал

или пък напротив
да се опиташ никога да не го правиш
да се опиташ поне да запазиш нещо
от онзи невъзможен свят

това си мисля в момента
гледам корицата на
спасителят в ръжта

тази книга не би могла да се пъхне
в някои кашони
които понякога минават за глави

интервю за kafene.bg

Posted by admin - 09/02/10 at 10:02:35 am

http://kafene.bg/index.php?p=article&aid=6680

Стефан Иванов е само на 23 години, но вече има зад гърба си издадени три книги - „4 секунди лилаво” и „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” и “Списъци”. Последната книга е и най-новата поетична творба на младия талант. Ето какво разказа Стефан Иванов, специално за читателите на Kafene.bg.

Защо “Списъци”?
Донякъде защото всеки живот може, а и трябва, за да бъде осмислен и преживян, да се представи като разказ, като история. Важните моменти са различни за всеки, може да са свързани с котки, родители, театър, морска вода, парещо слънце или просто с един-двама човека, с техните думи и тела. За тези списъци става въпрос в книгата и в заглавието. Чрез тези списъци човек си подрежда не задачи и задължения, не си ги лепи на стената или на монитора, а те са му облепили съзнанието и паметта, защото са оставили неизличима следа, спомен или белег. Тези изреждания са както причина за уютно припомняне, така и за болка, от която, на пръв и втори поглед, няма измъкване. Тези списъци нямат общо с ежедневния непукизъм, ирония или омаловажаване на вътрешния и външния живот. Те изплуват само в някои моменти. Жалко е, но сякаш за някои хора списъците са родени удавени или мутирали.

Докога поезия? Или скоро ще има и проза?
Ще продължа да пиша поезия стига да имам усещането, че ми помага да осмислям и разказвам неща, които не бих могъл да изразя по друг начин. Поезията е много личен език, рентгенова снимка на анатомия, на състояния. С рентгенови снимки не трябва да се прекалява, ако нямаш нужда от тях. Засега ми се струва, че все още имам.
Пиша и публикувам проза от пет-шест години, но едва тепърва придобивам беглото усещане, че мога наистина да я пиша, не само да подреждам думи в изречения и параграфи. Надявам се да не се лъжа прекалено много.

Как се случи писането във Вашия живот?
То почти внезапно се случи, сякаш винаги си е било там. Не е било да го мисля и решавам. Четях всевъзможни неща, преписвах ги, пусках ги във форуми в нета, то писането е и среда и контекст, започнах и да драскам всякакви комбинации от думи и звуци в една тетрадка с меки сини корици, пазя си всички подобни тетрадки. В един форум за поезия се запознах с не чак толкова далечен братовчед. В една книжарница пък се заговорих с продавача за разни неща, той се оказа редактор в младежко списание. На сергия за книги в градинката на Кристал като си купувах „Чисти ръце” на Карл Сандбърг се запознах с друг много близък човек, който пише и продължава да го прави. А в заведение в същата градина една вечер преди шест години, точно когато във Военния клуб имаше концерт на Нова Генерация, се запознах с една жена, с която още сме близки. Въобще спонтанно и леко са ми се случвали адски много неща.

Готов ли сте за критика?
Мога да приема критиката, да я обмисля и огледам, да потърся основанията й, да се убедя, че те не се крият единствено в нелитературни причини или в частния и личен вкус на критика, а имат и все пак нещо общо с обективната литературна традиция, спрямо която аз правя или не правя грешки и гафове.

До колко сте изкушен и от други изкуства?
В гимназията участвах в рок група. Най-хубавото като спомен от този период ми е едно парти посветено на Димитър Воев и Нова Генерация в клуб О!Шипка, което организирах с Нели Воева. Свириха още 4-5 групи, включително и няколко от началото на 90-те. Иначе би ми било интересно да участвам в най-различни експерименти с живопис, инсталации, фотография, музика, импровизации, драматургия, пърформънси и кино, естествено.

Четете ли съвременни български автори? И какво мислите за родната литературна сцена (или списъци) днес?
Чета съвременни български автори, някои от тях са наистина интересни и добри не само защото са българи. Сцената през последните години, ако не се заблуждавам адски много, ми се струва, че се раздвижва както от писателска, така и от читателска гледна точка. Надявам се тепърва да се случват ценни и хубави неща, защото то друго не остава, ако гледа човек назад е лесно да му стане лошо, а ако погледне голяма част от българските книги, редки са изключенията, може да се откаже спокойно и от четенето като най-любимо и смислено занимание.

А какво четете по принцип?
По принцип сутрин си отварям мейла. Разглеждам блогове на приятели и непознати. Като си подреждах последната книга с поезия си препрочетох всичките любими поети – Елиът, Георги Рупчев, Буковски, Димитър Воев, Константин Павлов, Неруда, Марк Странд (няма да забравя онова негово четене в Американския културен център преди осем години), Кенет Уайт, Збигнев Херберт, Цветаева. Други писатели, които препрочитам са Борхес, Набоков, Пол Остър, Брет Ийстън Елис, Михаел Енде, Кафка, също и Фуко, Барт, Бланшо. Много са. По-лесно е да снимам части от библиотеката си, отколкото да затрупвам с имена. Адски много неща обичам да чета, не се ограничавам.

Пожелание към читателите на Kafene.bg?
Да не се отказват от личните си списъци, ценности, спомени и истории, да не ги смаляват, заменят или заличават. Да не се притесняват да им отдават нужното внимание и думи, защото много се губи от тези липси.

хаити все още не е филм

Posted by admin - 09/02/10 at 10:02:42 am

съобщението което красимира джисова написа в групата във фейсбук:

ДОБРА ВЕЧЕР, ДОБРО УТРО, ДОБЪР ДЕН,

Благодаря ви още веднъж, че участвате на страната на живота!

Преди да премина към изключителните дарителски резултати от благотворителната вечер, бих искала да обобщя защо ги наричам изключителни.

Както вече знаете, ХАИТИ НЕ Е ФИЛМ: УЧАСТВАЙ И ТИ не е държавна, нито корпоративна, а напълно частна инициатива, започнала във Фейсбук между приятели, които пишат поезия и с решението да направим нещо повече от това да слагаме линкове към трагедията в Хаити, към страданието на другите.

Потърсихме подкрепата на Български червен кръст, защото е най-важната международна организация в България, която помага на хора в бедствено положение без оглед на тяхната възраст, и които вече имаха отворен апел за Хаити.

След това бяхме подкрепени от Дома на киното с напълно благотворително предоставяне на залата и поканихме музикантите, които участваха същата вечер напълно благотворително и получихме подкрепата на издателство „Алтера”, които отвориха щанд по време на събитието (и всички приходи от него са в полза на каузата ни).

Резултатите са също така изключителни, предвид броя на местата в залата - приблизително 330 с правостоящите; нямаше как да я разширим допълнително, въпреки че същата вечер видяхме как се разширява и тупти.

И въпреки че не всички важни (така да се каже) национални медии, публикуваха прес рилийса ни (по неизвестни едни или други причини), а някои направиха доста любопитни за един евентуален “Музей на дезинформацията и неадекватността” анонси, преминахме и този кръг благодарение на вас, и съобщението ни стигна до много хора по един или друг начин.

И всичко това се случи само за две седмици благодарение на вас, благодарение на всички поети и музиканти, които вече познавате от анонса, благодарение на Фейсбук (с любов и омерзение, всички знаем защо) и благодарение на особено активната помощ на: Нева Мичева (преводач и ангел), Владимир Трифонов (управител на Дома на киното), Теодор Ушев (графика), Шамана от Popara, Иван Ланджев (поет), с който писахме сценария и открихме заедно вечерта (и така пропуснахте възможността да видите как припадам по средата на встъпителната реч), Алекс (озвучаване); благодарение на всички големи хора, които се включваха с малки имена в ключови моменти.

И така, по време на благотворителната вечер събрахме общо
3 334 лева.

От дарителски билети - 2 450 лева (от 490 Входни дарителски билети и Дарителски билети), от прозрачните касички на Български червен кръст - 761 лева, и 123 лева от благотворителните продажби на щанда на издателство „Алтера”.

Всички приходи ще бъдат преведени на специално откритата от БЧК банкова сметка в подкрепа на спешния апел на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец за помощ на пострадалите в Хаити. Те ще бъдат използвани за осигуряване на подслон, медицински грижи, храна, вода и други най-неотложни нужди от първа необходимост. Сметката е все още отворена за дарения.

Може би това, което направихме, изглежда капка в морето, но както каза Кристин Димитрова същата вечер: „Може би морето се нуждае от всичките си капки”.

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО ИЗБРАХА ДА БЪДАТ МОРЕ, а не ръждясала капка

Search